Канкун и островът на жените – мексиканска приказка за преследване на слънцето (част 1)

Мечтаеш ли за място, където е постоянно лято? Място, където слънцето те гали с огнени лъчи, а морето е тюркоазено синьо. Ти си седнал на брега с коктейл в ръка, загледан във вълните. Пейзажът е като лечител на духа, който ти носи позитивна енергия и спокойствие за ума. Има само едно място, което предлага грандиозни плажове от фин бял пясък, очарователно тюркоазено синьо море и несравнимо време и това е мексиканската перла Канкун. В тази статия ще ти разкажа за моето мексиканско приключение.

Ще започна с това, че когато си в Щатите билети и пътуването до Мексико е много изгодно. Ние се чудихме между Доминикана Пунта-Кана и Канкун Мексико. От заглавието на статията ясно личи кое сме избрали. Пътувахме с авиокомпания Spirit с маршрут Минеаполис – Чикаго – Далас – Канкун. От Минеаполис до Чикаго пътувахме с минивана. 7 млади и луди души, един миниван и много забавление. В Чикаго минивана го оставихме на едно момче (не му помня името), който беше приятел на някой от компанията. Чудите се как сме си оставили колата на някой там, ами ей така. 😀 Като си я взел за 500$, само да има с какво да патъркаш наоколо, не ти е много скъпа.

В самолета се почерпихме стабилно с вино, плодове, абе като на ваканция. Прекачването мина гладко и се отправихме към Мехико. Самолетът сниши да каца и аз любопитно заоглеждах пейзажа. Видях само една необятна джунка и празшни пясъчни пътища. Асфалт нямаше. За миг се попритесних къде отваме, но подтиснах паниката. На самото летище трябваше да минем митническа проверка, която беше доста строга. Искаха ни да попълним бланка с точни дати на пребиваване, адрес, телефон на мястото, където отиваме. Всичко до най- малката подробност. След това на всеки от нас дадоха по едно листче с номер и ни казаха, че ако го загубим, няма да можем да си тръгнем. Аз внимателно прибрах листчето и следващите дни, не го изпусках от поглед. На първо четене: Мексико ми се видя доста враждебна държава, ама хайде.

Пред летището ни очакваха група бакшиши жадни за неориентирани туристи, както и всякакви амбулантни търговеци готови на всякаква търговия. Ние си избрахме един с миниван, защото бяхме 7 човека и обикновена кола не ни вършеше работа. Той не говореше никакъв английски, но благодарение на испанския на сестра ми и много ръкомахане се разбрахме къде да ни закара и за някакви прилични пари. Ние си бяхме наели пентахоус в комплекс Villas Laggon през Airbnb за 5 нощувки. Апартаментът беше супер на снимките, но на живо беше още по- добре. Имаше частен портиер на входа и частен басейн. Имахме огромна всекидневна с тераса, просторна кухня, три спални и три бани и това само за 530$ тотал.

Настанихме се и тръгнахме да търсим чейнч бюро да сменим пари и да ядем. Беше адска жега и мор. Имахме късмет и открихме чейнч бюрото много на близо. Смяната на валута не се проточи дълго и курсът беше добър. С ресторанта нямахме такъв късмет, защото в Мексико е като в Италия – по обяд нищо не работи. Едни местни ни видяха, че се оглеждаме като в небрано лозе, и ни подвикнаха. Като разбраха, че ще харчим пари и веднага отвориха. За секунди се изкараха маси и столове, направо на тротоара и ни дадоха по едно меню. Храната и коктейлите бяха топ. След като утолихме глада и жаждата си, тръгнахме да търсим супермаркет за биричка. Успешно изпълнихме и тази задача. До края на деня се платцикахме в басейна и къркахме корони необезпокоявани от никого.

На следващия ден си бяхме запазили екскурзия до Чичен Ица. Не можеш да отидеш в Мексико и да не видиш руините на маите. От 2007 г. този град е едно от седемте чудеса на света. Чичен Ица е политическият и културен център на племената на маите. Бяхме с огранизирана екскурзия с автобус и имахме включени и допълнителни неща. В автобуса беше много студено, а гидът отказваше да намали климатика, защото не било законно. Първата ни спирка беше някакво село на занаятите или нещо подобно, където всеки се опитваше да ти пробута нещо. След това имахме организирано разглеждане на древния град Чичен Ица. От нашия великолепен гид научих, че Чичен Ица, в превод “кладенецът на племето Ица”, е древен град на маите, а по-късно и на толтеките, които след превземането му го превръщат в своя столица. Най-известната сграда в комплекса – храма на Кукулкан (El Templo de Kukulcan) или както испанците са го нарекли Ел Кастийо (El Castillo), в превод “замъка”. Това е нещо уникално като замисъл и изпълнение. Мисля да напиша отделна статия само за Чичен Ица, защото е невероятно място и ако имате възможност определено го посетете. Нашият гид подробно ни разведе и отдели време на всяка една сграда, сподели с нас интересни истории и ни остави време за снимки.

След това ни натовариха на автобуса и ни отведоха на място, където похапнахме стабилно и се насладихме на местна шоу програма. За десерт имахме невероятната възможност да скачаме и плуваме в едно огромно сеноте (свещен кладенец). Аз не се престраших поради ред причини. Най-основната е, че не мога да плувам, но водата също беше много студена. Плюс това никак не ме привлече идеята да плувам на място без дъно, където са правили жертво-принушения и са хвърляли злато и най-различни подаръци за боговете. На изпроводяк ни заваля порой и бяхме целите мокри до кости, но дори и това не обезмилостиви шофьора да намали климатика. Когато се прибирахме беше интересно, защото на няколко места по шосето виждах тежко въоръжени конвои с военни. Имах чувството, че могат да похитят автобуса и да изчезнем завинаги. Прибрахме се премръзнали, но живи и здрави. На слизане ни искаха и бакшиши, но нищо не им дадох. Ако не бяха ни бичували с този климатик можеше и да си помисля.

Ден три беше запазен за обикаляне на местните плажове. Качихме се на автобус от градския транспорт, което си беше цяло приключение. В Канкун автобусите спират като изскочиш насред шосето и размахаш ръце на шофьора. Това също го разбрахме по трудния начих ( след като ни подмиха два – три рейса). Вътре е яко гъч, няма климак и се возиш на отворена врата. Шофорът кара много над ограничената скорост, но ти няма как да паднеш след като удари ряско спирачки, защото няма място къде да паднеш. 😀 Спирки също няма. Само викаш като искаш да слезеш и ти спират. При нас се качиха и музиканти и огласиха цялото пътуване. На слизане пак бакшиши се дават. Общо взето всичко става на магия. Ние се бяхме запътили към хотелската зона. Харесахме си един плаж с чудно хубав бар. Там започнах деня с текила, там и го завърших. Релакс, красива гледка и кристално чиста текила, оп вода.. вода 😀


Вечерта се раздвижихме по търговската улица – магазини, хора. Всеки нещо ти предлага да си купиш. Аз си спазарих една бяла тениска на корона, да не съм капо. Първо ми искаха 30$, но си стиснахме ръцете да взема 2 за 30$. Обичам Мексико.

Ден четири и пет ще можете да прочетете в следващата част от пътеписа.

One thought on “Канкун и островът на жените – мексиканска приказка за преследване на слънцето (част 1)

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: