Обиколка на круизната столица на света- Мохито за 5$, ужасяваща самолетна буря и безкрайни плажове

Кое е най-доброто място за 5 дневно пътуване, което 4 single ladies могат да изберат? Веднага ви казвам – Miami South beach. Края на август, началото на септември, нашата лятна работа в amusement park Valleyfair понамалява и е много по-лесно да си уредим почивка. Заявихме датите от 31 август до 4 септември като почивни, стегнахме 1 голям куфар, два малки кериона и шапка на тояга.

Билетите си ги купихме сами, без агенция. Двупосочен самолетен билет от Минеаполис до Маями струва около 80$ с авиокомпания Sprit, a полетът е около 3 часа. Тъй като пътувахме само женска компания, решихме да запазим хотел предварително. Избрахме си Lexington by Hotel RL Miami Beach, който се намира направо на плажа и има бар на наше разположение. 5 дни прекарани в рая само по бански, заобиколени от мохито, екзотични гледки, вкусна храна и безкрайни плажове, в единствения голям град в САЩ замислен от жена. Звучи прекрасно, нали? Може би не знаете, че Маями е кръстен на река Маями, която разделя града. Името идва от индианската дума Mayaimi за „голяма вода“. Маями граничи с националния парк Everglades на запад и националния парк Biscayne на изток, което го прави и единственият град в САЩ граничещ с два национални парка. Наричат го още магически град, заради бързите темпове на растеж.

Запоят започна още от самолета с коктейлчета. Аз стоях до Веси, а сестрата ми стоеше с Елена. Не помня да съм се смяла повече по време на полет в самолет. Обикновено спя като заклана. Изведнъж самолетът се разтресе силно и пилотът се включи и помоли да си сложим коланите. Вече не ни беше смешно. Оказа се, че сме попаднали в буря и не можем да кацнем, докато нещата не се поуталожат. Сестра ми доста се панира и започна да повтаря като мантра: “ Ще умрем!Ще умрем!“ И това преживяване имаше своят чар. Да се носиш в почернелите небеса заобиколен от светкавици и дъжд беше запомнящо се. Останахме около 30 минути във въздуха и никой не умря. Кацнахме благополучно и се сляхме с морето от пристигащи и заминаващи хора. На улицата вълна от влажен горещ въздух ни обля от глава до пети. При всяко вдишване дробовете ти се пълнят много влажен въздух и започваш да кашляш. Това създава допълнително усещане за жега. Ние бяхме толкова ентусиазирани от всичко, което ни заобикаля, че влажната жега не ни притесни особено.

Таксиджията се оказа приятен типаж и ни помогна с куфара. Започна да ни разпитва от къде сме и що сме и взе да ни дава съвети какво да посетим. Пътуването от летището до хотела продължи около 30 минути. Когато минахме по моста на I 195 всички се удивихме от невероятната панорамна гледка, която се разкрива към Miami downtown. От дъжда нямаше и помен. Бакшишо ни спря пред хотели, разтовари иначе огромния и куфар и ни остави. Чакахме да ни регистрират. Момичето на рецепцията имаше силен мексикански акцент и почти нищо не й разбирах. Този акцент ни преследваше навсякъде до края на пътуването. Дори и асансьора имаше мексикански акцент и льоби фльоор (lobby floor) стана като нарицателно. Дадоха ни просторна стая с изглед към океана и басейна. Кеф.

Набързо сложихме банските и хайде към водата. Хайде пак в асансьора „Льоби фльоор“. В целия хотел вървяха мощни климатици и си беше прилично студено. Температурата може би беше с 7 градуса по-ниска от тази навън. Слизаш зъзнещ по хавлия и хайде на жегата. Веднага открихме бара край басейна и се заредихме с коктейли. Няма да мрем от жажда, я. Хотелът е точно на океана и имахме избор от басейн или океан. Решихме да ги редуваме. Елена беше докопала отнякъде един апарат за подводни снимки и се сцепихме от смях и майтапи с него. Снимка под вода със сърце, снимка с отворени очи, групова снимка. Абе много, много снимки. Истинския бай Ганя в нас се обади и по едно време скачахме на бомби в басейна. Голям кеф. Докато се плацикахме безгрижно в океана, небето притъмня. За отрицателно време стана много тъмно, почти черно. Закапаха топли едри капки дъжд, но това не ни уплаши. Радвахме се на водата и пейзажа. Някъде в небето блесна светкавица и се чу гръм. Това ни поуплаши и като мокри кокошки хукнахме към хотела. Перушината ни настръхна още повече като ни лъхна минусовата температура на лобито. Вън мреш от жега и влага, вътре от студ.

Докато си вземем душ и се пооправим, беше станало време за излизане. Мини бурята беше оставила след себе си неповторим залез. Натъкмихме се и хайде на вечеря. Избрахме си ресторант Хавана от 1957г. Добрата новина е, че уцелихме Happy hour. След вечеря излезнахме да се поразтъпчем наоколо. Цялата картина от палми, яхти, сгради с типична местна архитектура, местни ресторанти и пъбове е невероятна смесица от цветове и благоухания. Приятно жужене, създавано от тълпата, допълва различните стилове музика носени от лекия вечерен бриз. Превземахме улица след улица. Изтощени се прибрахме в хотела, за да пием по бира и да поспим.

Ден 2. Станахме прилично рано, бърза закуска и на плаж. Програмата за деня е повече от ясна – басейн, коктейл, океан, коктейл, downtown, коктейл. Следобедът беше запазен за посещение на центъра на града – downtown Miami. Уберът, който ни взе от хотела и ни откара до Bayside Marketplace беше около 7$, което е доста изгодно. Шофьорът ни препоръча и къде да хапнем, което беше бонус към пътуването. Bayside Marketplace е търговски център на открито и закрито, разположен в центъра на Маями. Бреговете на залива Бискайн се овиват като змия и заедно с пристанището създават място за разходка, отдих, пазаруване, вечеря и редица други забавления. Навъртяхме прилично количество километри, снимки и спомени. Впечатление ми направи, че всичко живо habla español (говори испански). Имах затруднение с една продавачка, защото тя не говореше английски. За първи път ми се случва американка да не говори английски. Към 2000 г. над 66% от жителите на Маями говорят вкъщи испански, докато само 25% говорят английски. Ведгнага включих ръкомахането и се разбрахме.

Избрахме да вечеряме в Largo Bar and Grill. Всичко беше невероятно вкусно. След това се разходихме из downtown Маями. Намерихме едно място на брега, където се откриваше неповторима гледка към изкуствено създадения Маями South Beach. Изведнъж от каманяка изпълзя най- огромната черна хлебарка, която съм виждала някога. С мощни писъци и псувни се разбягахме. Елена веднага викна убър и се прибрахме на запой в хотела.

Ден 3. Преди обедът се изтърколи, запълнен от обичайното лежене край басейна. Големи ледени коктейли Long Island Ice tea ни придружаваха навсякъде. Докато мързелувахме на брега на океана в небето премина самолетче, което развяваше огромен транспарант. Club LIV: party never stops , беше написано на него. Решихме да го видим това парти вечерта. Следобедната ни разходка премина в зяпане на модерни хотели и ресторанти, красиви хора в скъпи коли, като цяло лукс и блясък. Цял блок от къщи в стил Арт Деко, построени през 20-те години (район Арт Деко) са като музей на открито. Всеки може да намери нещо за правене тук, не е за нищо, че туристи от цял ​​свят се стичат към тези географски ширини.

Докато се разхождахме след вечеря натъкмени и добре парфюмирани намерихме някакъв клуб, които ни заинтригува. Влизаме. Озовахме се в голямо, скъпо и лъскаво фоайе. При входа на клуба имаше охрана и стриктно проверяваше кой влиза. Решихме да минем пред друг вход където минаваха добре облечени момичета. Реших да претендирам все едно съм от тука. Горилоподобната охрана ми запречи пътя и отказа да ме пусне. Почти отчаяни, че няма да влезем, с Веси се насочихме към изхода, където намерихме Елена и Боряна да приказват с някакви ергени тип обитаци. Елена обяви, че сме с тях и влизаме. Друго мнение нямаше. Дадоха ни по едни гривни като тези от all inclusive hotel. На тях пишеше LIV. Хайде на купон в мястото от рекламата, което намерихме без да искаме. То се оказа умопомрачително. След като бяха изпълнили мисията си да ни вкарат в клуба, ергените бяха разкарани. Въпреки, че беше тъмно си личеше, че мястото е огромно и скъпо. Беше на няколко етажа и решихме да се поразходим. Качихме се най-отгоре, а там гледката беше още по-впечатляваща. На всяко сепаре имаше бутилка алкохол и по една от същите онези добре облечени мадами, за които не минах на входа. Както се казва в една песен: „После разбрахме, че това са подбрани проститутки“. You shouldn’t be here – зад гърба ми прозвуча пак горило-подобния. Еми, хайде, с асансьора и на първия етаж. Танцувахме, снимахме се, смяхме се, а клубът се пръскаше по шевовете. Музиката беше супер, както настроението и компанията ни. Шумно, забавно, запленително. По някое време при нас се присламчи съмнителен типаж и решихме да си ходим вече доста изморени. На другия ден прочетохме, че само входът е около 100$ на човек и е един от най- трудно достъпните клубове в САЩ. Пихме по едно в чест на услужливите момчета, които ни осигуриха достъп.

Ден 4. Предпоследния ден от нашето пътуване премина в разходки по бреговата ивица и обиколка на Ocean Drive. Улицата се простира на 25 километра по океана и е център на партийния живот в столицата на Флорида, въпреки че се намира в центъра на предградието – Маями Бийч. Хората идват тук, за да се покажат и да погледнат другите. Красивите палмови дървета, които се простират покрай Ocean Drive, придават цвят. На сутринта крайбрежната алея е заета от спортуващи момчета и момичета, които ходят на джогинг или карат колела, скейтбордове или скейтбордове. Вечерта многобройни клубове и кафенета отварят врати за запалителни партита. Вечерта решихме да се пуснем до плажа. Там намерихме някакви хора и се присъедихме към тях. Намерихме и пазарска количка захвърлена в едни храсталаци. Не е нищо особено, но на нас ни се видя много смешно. Към откритите съкровища причислих и цял кокосов орех, който замъкнах чак в България, заедно с една открадната чаша.

Ден 5 беше време да си хванем самолета обратно за Минеаполис. Изнесохме се от хотела и бяхме на летището доста по-рано. Пристигнахме с буря и си тръгваме с буря. Ураганът беше толкова силен, че летището прокапа. Водата се събираше в една кофа. Уж, богата държава, а летището им капе.

Хората свързват Маями с модерен морски курорт: океан, яхти, рапъри, окачени със злато и придружаващи ги модели, скъпи хотели и ресторанти със строг дрес код. В много отношения това е вярно, но почивката тук е достъпна не само за богатите. Средностатистическият турист като мен може да прекара и пълноценна почивка тук. Нещо повече, гарантирано ще откриете столицата на Флорида от нова гледна точка, защото наистина има какво да се види.

One thought on “Обиколка на круизната столица на света- Мохито за 5$, ужасяваща самолетна буря и безкрайни плажове

Add yours

  1. Колко увлекателно и интересно написано! Прекрасни спомени, събрани в прекрасен разказ! Надявам се отново да се изпита една такава незабравима ваканция с любими приятели! 💚 и отново да бъде разказана по този приятен за четене начин

    Liked by 1 person

Оставяне на отзив за Веселина Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: