Mount Rushmore, Rapid City, Bad lands, Sioux Falls и човек с пушка някъде в нищото

Имам склонността винаги да попадам в нелепи ситуации и да срещам доста странни хора. Това явление се проявява особено, когато съм на път. Мисля, че аурата ми ги привлича, защото ги приемам доста положително и винаги ги превръщам в забавни спомени. 😀

Тази история не е нищо повече, освен спомен как пропътувахме 600 мили адска жега в същия сребрист миниван, без климатик, който ни откара до Канада, само за да си кажем: „Аз за това ли карах толкова!?“. Спомен за адрес в нищото, човек с пушка и катерене в подпийнало състояние по водопади. Ами, приятно четене!

Денят е задушлив от лятна минесотска мараня, а аз съм в полузаспало състояние на края на смяната, залегнала на бюрото. Както се казва в една песен: “ мръсна жега цял ден.“ Несъзнателно съм отворила картата на САЩ и гледам къде какво можем да видим. Попадна ми някаква статия- „10 неща, които задължително да видите в Америка“, и сред тях беше националният паметник Ръшмор – Mount Rushmore National Memorial. Националният мемориал на планината Ръшмор е мащабна планинска скулптура от художника Гутзон Борглум. Фигурите на най-видните американски президенти – Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн (който ми е любимият) и Теодор Рузвелт – представляват 150 години от американската история. Проверих набързо как се стига до там с кола (знаете фокуса с двата почивни дни) и какво друго има за гледане. Оказа се, че според Google тези пусти земи са доста интересни и можем да посетим национален парк Bad Lands, Rapid City и градчето на водопадите Sioux Falls. Трябваше ми само стабилна компания. Разбира се , отново се доверих на обичайните заподозрени – Асен, Велина и Катето. Но този път към компанията се присъединиха още Валя, Васко и Жан.

Мини-ванът се пръскаше по шевовете. Решихме да следваме думите на косматия герой Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече.“

Прекарах няколко дни в трескаво търсене на маршрут и места за спане. Наехме си цяла къща, за да е по-весело. Шефът от втората ми работа ме сряза с думите: „Бъди готова да караш 8-9 часа в нищото, да видиш камъни и да се върнеш“. Сърцето ми на млад изследовател не послуша тези думи. Запазихме се с хладилна чанта, храна, вино- солидно количество, и айде газ.

Тръгнахме посред нощ силно ентусиазирани. Музиката беше усилена максимално. Карахме, карахме, карахме. Все още не бяхме стигнали и все още не беше светло. На задната седалка си устроихме такова парти, че някои моменти са незапомнени. По едно време сме заспали и нямам спомен кой е шофирал, но най- вероятно- Асен. Събудихме се от жега и жажда. Спряхме за сладолед и нещо освежаващо и хай пак. Покрай нас имаше само ниви и магистрала 90. Слънцето така беше нагряло колата, че имах чувството, че сме в камина.

„Остават 15 минути до крайната цел!“ – съобщи някой и всички се ентусиазирахме. От I-90 трябваше да заобиколим от Rapid City и да следваме магистрала 16 на югозапад до Keystone и след това- магистрала 244 до Mount Rushmore. Паркирахме колата на платения паркинг. Националните мемориални съоръжения на планината Ръшмор са отворени целогодишно, седем дни в седмицата, с изключение на 25-ти декември. На 25-ти декември, ако времето позволява, паркингът и площадките остават отворени, но всички сгради са затворени.

Входът е доста тържествен, има информационни табели навсякъде. Ние бяхме много изморени и не ни беше до четене на нищо. Насочихме се към прочутия Джеферсонов сладолед и не останахме разочаровани. След това посетихме центъра за скулптури, посетителския център на Lincoln Borglum, разположен под терасата Grand View, за да разгледаме експонати и 14-минутен филм, описващ причините и методите, използвани при издълбаването на планината Ръшмор. Когато бяхме на терасата за снимки, Асен се огледа наляво, надясно, сръчка ме и рече: „Ама аз за това ли карах толкоз!?“. Дори не знаех как да реагирам. 😀

Изморени от пътя, жегата и недоспиването, се насочихме към колата. Решихме да потърсим мястото ни за спане. Зададох адреса Rapid City, SD на навигацията и тръгнахме. Слязохме от магистралата и край нас се заредиха къщички. Зарадвахме се, че мястото изглежда приветливо. Изведнъж красивият пейзаж отстъпи място на фургони и асфалтовият път свърши. Запровирахме се през някакви тревясали черни пътища и покрай нас никого нямаше. Обичната навигация ни докара пред фургон-съборетина без врата и някакъв разграден двор. Там, където би трябвало да има врата, имаше перде. В колата беше пълна тишина, само лелята от JPS-a каза: “ Достигнахте крайното местоположение“. Поогледахме се, ни има кого да питаш, ни- нищо. Реших да звънна на номера от обявата и той беше изключен. Пуснах един имейл и зачакахме новия адрес. Опитахме се да държим бодрия дух с малко шеги, но нямахме успех. Това място беше като от филм на ужасите. Решихме да се махнем от там преди да дойдат ония с брадвите и да се простим с живота и имането си.

Отново въведохме адреса на друг телефон- може пък моя да се е объркал, и видяхме нова посока. Ура! Решихме да си пробваме късмета. Навигацията ни откара пред още по-съмнителен фургон на магистралата. Да ви кажа, никак не изглеждаше като от снимките на къщата, която запазих. Злобни кучета залаяха по колата и само Васил се престраши да излезе. От постройката излезе човек със сърдито изражение. Пушката, която носеше, допълваше образа му на психо. Размениха си две – три думи с Васко, а ние в колата чакахме развръзка. „Това не е мястото.“- рече Васко щом се върна в колата.
Мхм, и ние се досетихме. В това време хазяинът звънна и ни упъти към истинската ни къща, далеч от вкъщи. Ура! След 15 минути бяхме на адреса и се настанявахме. И да ви кажа, беше си като от снимките. Къщата беше едноетажна, с малка бяла веранда. Имаше просторен хол, две големи спални и кухня. Но най- хубавото беше в мазето. Там ни чакаха още две големи спални плюс стая с огромен телевизор и мек мокет. Нещо като домашен киносалон.

Дремнахме, поосвежихме се и бяхме готови за нови приключения. Рапид Сити ни зовеше. Градчето е повече от миниатюрно, но добре подредено. Разгледахме целия downtown за 20-30 мин. и си харесахме красивото мексиканско ресторантче „Que Pasa Cantina“. Сервитьорката, която ни обслужваше, се оказа work and travel като нас и каза, че е от Колумбия. Поговорихме си какво търси по тия земи и дали има нещо друго, което можем да посетим. Няма. 😀

Сити и доволни се насочихме към временното ни убежище за заслужена почивка. Бях толкова изморена, че друго от тази вечер не помня.

Нов ден – ново приключение. Нямам спомен кога сме се стегнали и оправили за път. Помня само жегата и магистралата в нищото. Но пък имахме вино и цяла хладилна чанта, пълна с лед. Днес трябваше да минем през национален парк Badlands и да разгледаме градчето с водопадите Sioux Falls.

Националният парк Badlands предоставя на посетителите достъп до зашеметяващите 244 000 акра живописни пейзажи, невероятни геоложки образувания и разнообразна дива природа. Името му идва още от дълбока древност заради неблагоприятните географски условия, липсата на вода и екстремните температури, които правили преминаването на местността почти невъзможно. Днес Badlands са чудесно място за туризъм, лов на вкаменелости, живописно шофиране и наблюдение на дивата природа. Ако го минавате през нощта, можете да видите повече от 7500 звезди. Ние се задоволихме само с една звезда – жаркото слънце, което ни печеше на бавен огън.

Докато стигнем Sioux Falls, запасите ни от вино бяха на привършване. Настроението беше приповдигнато и бяхме готови за лудории. Какво по- лудо от това да се катериш по водопади. Речено- сторено. Имаме и снимкови доказателства за радост и гордост на близки и роднини. Забележка: Никога не правете това, когато сте трезвени!

Градчето Sioux Falls е известно с водопадите в парка Фолс, дома на Петигрю и музея Old Courthouse. Този град в миналото е бил известен като меката на разводите, защото било много лесно да се разведеш. Поразгледахме наоколо и хайде- по колите, че път ни чака.

Прибрахме се по тъмно, някъде към 12 или 1 вечерта, и отидохме на любимото ни езеро, да поплуваме посред нощ и да се порадваме на звездите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: