Road trip до портата на Запада – Уинипег, Канада

Тъй като ме е озарила муза за писане, а и падна първия сняг, искам да ви разкажа за някоя снежна дестинация. И какво по-снежно от Канада? В този пътепис ще ви споделя моето приключенско пътуване с кола от Минеаполис до Уинипег, столицата на провинция Манитоба в Канада, нищо, че беше юнско лято. Преглеждам снимките и видеата от тогава и се чудя от къде да започна.

Предисторията на пътуването…

Да си студент в Щатите не е лека задача. Трябва да съчетаваш шест дни в седмицата къртовски десет часов труд с неспирни парита. Също така, трябва добре да планираш блажения почивен ден, защото е само един, а ти искаш да видиш възможно най-много. На мен ми хрумна брилянтната идея да си вземам неделята от едната седмица и понеделника от другата като почивни дни. Така имам две почивки една след друга и възможност да отида някъде. Отворих картата и започнах да гледам къде може да се отиде и какво има наоколо, достатъчно близо да отидем за два дни и достатъчно интересно да искаме да отидем.

маршрутът ни Шакопи – Уинипег

О, Канада е на 500 мили (700км)! „Ами, ей го къде е! По I-94, 7 часа, и сме там.“ – каза Асен, когато му предложих Унипег, Канада, като дестинация. Планът беше изготвен до най-малка подробност. В събота след нощна смяна, т.е. 12 на обяд, лягаме да поспим за няколко часа и след това отпрашваме. Неделя рано сутринта сме там и ще имаме цял ден да обикаляме и разглеждаме. Понеделник, към следобед, си тръгваме и ще можем да се впишем на работа към 1.00 сутринта. Всичко беше перфектно и на никой не му пукаше, че ще се разбием от път, ще прекосим една щатска и една международна граница и ще изминем 1400км за три дни. Отишли сме да приключенстваме все пак, а не да скучаем. Забелязала съм, че Америка ти дава усещането, че притежаваш времето и не се изморяваш да се надбягваш с него. Спътници в пътуването ми бяха: Асен, Велина и Катерина. Ударен квартет! Натоварихме синия ван, купен на старо от едно българско семейство, и газ.

За да направя пътуването още по-интересно, влезнах във връзка с администратора на българската група в Уинипег, Живко, и си уговорихме среща по български. А какво по-хубаво от това да обикаляш с местни хора.

Важно е да кажа, че като български граждани не се нуждаем от специална виза или разрешително, за да влезем на канадска територия. Необходим е само паспорт. За връщането обаче, трябваше да имаме валидна американска виза и разрешително за работа, което имахме. Ако сте на студентска бригада в Америка, винаги проверявайте какви са изискванията за излизане и влизане в държавите, които искате да посетите.

През нощта пътувахме спокойно и бързо. Асен шофираше, а ние поркахме биричка. Музиката в колата беше на макс и само звездното небе ни беше граница. Сутринта към 7 бяхме вече на границата с Канада и беше доста пусто. Митничарите ни гледаха с любопитство и ни разпитаха набързо от къде сме и какво търсим по тия земи. Дори ни раздадоха знаменца на Канада за спомен. С усмивки и добро настроение получихме по един печат в паспорта от Канада. Оле!

Известен като „Портата към Запада“, Уинипег е железопътен и транспортен център с диверсифицирана икономика. Този културно разнообразен град, с повече от 100 езика и националности, е домакин на множество ежегодни фестивали, включително Festival du Voyageur, фолклорния фестивал в Уинипег, фестивала на джаза в Уинипег, фестивала Winnipeg Fringe Theatre и Folklorama. Мегаполисът, със сърце на малко градче, е известен още със своите уникални зимни преживявания и характерни квартали, както и със своите зелени площи и достъп до дейности на открито. През лятото е изключително горещо и можете дори да поплувате в 11-тото по големина пресноводно езеро в света. Ние не успяхме да стигнем до езерото, въпреки, че ни се искаше.

Нашата разходка започна от The Forks Market, където един добродушен човечко ни разходи с рикша безплатно. Въпреки, че искахме да платим, той отказа, защото това му била работата като доброволец. Целогодишна дестинация за местни жители и туристи, The Forks е мястото за посещение през зимата или лятото, с дейности на закрито и на открито. Разположен там, където се съединяват реките Ред и Асинибойн, The Forks е търговски и развлекателен район, разположен в редица исторически сгради. Обектът някога е бил съоръжение за ремонт на железопътни линии и през годините различните сгради са щателно реставрирани, за да приютят смесица от интересни магазини, ресторанти и музеи.

Основната сграда е The Forks Market, където продавачите на плодове и зеленчуци са се разположили в главната зала, а продавачите на храни приготвят разнообразни вкусни ястия. Магазините се намират на две нива. Ние не пропуснахме възможността и се изкачихме до наблюдателната кула. От там имахме идеална гледка към реката и града. Сградата на терминала на Джонстън е друга историческа сграда с разнообразие от магазини. През лятото хората идват в The Forks, за да се насладят на вечеря на закрито и на открито или да играят на реката.

Поехме по Riverwalk. Това е приятна пешеходна пътека по крайбрежието, която ще ви отведе до друга от ключовите атракции на Уинипег – Законодателната сграда. Едно от най-популярните неща за правене през зимата е да се пързаляте на ледената пързалка The Forks или на замръзналата река. Тъй като през юни ледена пързалка нямаше, си правихме снимки под жаркото слънце. Не пропуснахме и 30 минутна разходка с лодка по червената река. Корабчетата тръгват на всеки 15минути, така, че не бихте ги пропуснали. Билетчето е 12 канадски долара. Изслушахме беседата с интерес и се насладихме на прекрасна панорама. Успяхме да видим католическата базилика от 1972г Saint Boniface Cathedral и сградата на Manitoba Legislative Building.

Следващото нещо, което посетихме беше всеизвестния канадски музей на човешките права. Адресът е 85 Israel Asper Way, Winnipeg, Manitoba и ви съветвам да го посетите, защото си заслужава. Това допълнение към културната сцена на Уинипег се е превърнало в най-модерната забележителност на града, отразяваща човешките права в Канада и по света. Музеят е известен както със своя грандиозен дизайн на сградата, така и с уникалната си концепция за представяне на истории за правата на човека.

Решихме да пропуснем музея на Манитоба и да хапнем в едно от близките ресторантчета. Умората от пътуването започва да си казва тежката дума и се прибрахме да поспим и да починем.

Разрових се в Google, къде можем да вечеряме, и открих, че имат ресторант с 360 градусова панорамна гледка. Ресторантът се казва Prairie 360 и е 30 етажа над града. Построен е върху въртяща се платформа, която се движи непрекъснато. Вечеряте и разглеждате. Адресът на мястото е 28-83 Garry Street, Winnipeg, MB, Canadа. Решихме да изпратим деня от там и бяхме възнаградени с прекрасен залез. Менюто е разнообразно с прекрасни коктейли. След вечерята отидохме и на бар, но бяхме разочаровани, когато ни изгониха в 12, защото затваряли по- рано в неделя.

Ден2. Станахме учудващо рано и изпълнени с енергия. Нашият нов спътник, Живко, ни съпровождаше като пилотна кола в обиколката. Пихме горещо канадско кафе и се насочихме към забележителностите.

Обиколката ни започна с посещение на законодателната сграда на Манитоба или Парламента на Манитоба (Legislative Building, 450 Broadway, Winnipeg, Manitoba). Само аз и Велина решихме да влезем вътре и да разгледаме. Дадоха ни пропуски и ние трескаво заразглеждахме кабинетите. Дори се заговорихме с хората от правния кабинет и им разказахме нашата история, че сме студенти от България, бригадири :D. Те ни приветстваха с добре дошли и продължиха ежедневните си дела. Удоволствие е дори само да се разходиш из просторните коридори на Парламента. Изграден от местен камък Tyndall и италиански мрамор, това великолепно неокласическо законодателно здание е завършено през 1919 г. Уникалните характеристики на сградата включват скрити йероглифи, символи на масоните и тайни цифрови кодове. Можете да се насладите на обиколката придружавани от гид, ако времето ви го позволява.

Парламентът на Манитоба е забележителен както отвътре, така и отвън. Над 72-метровия купол се намира статуя, известна като Златното момче, четири метра висок бронз, тежащ пет тона и покрит с 23,5 каратово злато. Факла в дясната му ръка и сноп пшеница на лявата му ръка символизират трайния селскостопански просперитет на Манитоба.

За съжаление, не успяхме да посетим музея на Манитоба и художествената галерия, но пък успяхме да разгледаме зоологическата градина. Именно там е следващата ни спирка: Assiniboine Park and Zoo. Това е най-старият парк в Уинипег и обхваща 445 хектара тревни тревни площи, възрастни дървета, културни съоръжения и английска градина. Зоопаркът Assiniboine Park се намира също на територията му и е дом на голямо разнообразие от животни, флора и фауна. Специално внимание се отделя на същества от северните ширини, включително значителен брой полярни мечки, въпреки че има и някои екзотични видове като сибирските тигри и червените кенгура. За всички любители на флората и фауната оставям тук и адресът на мястото: Address: 55 Pavilion Crescent, Winnipeg, Manitoba. Мястото е огромно и ние прекарахме там почти целия ден. Нашият местен гид Живко търпеливо ни изчакваше докато се снимаме и се удивляваме на животните. Тук искам да поясня, че не съм привърженик на българското разбиране за зоопарк – животни в малки клетки като на пазар. В Америка и Канада е обратното. Животните имат огромно пространство за живот и движение, а хората са оградени. Понякога местата, където са толкова големи и обрасли в растителност, че не можеш да видиш животното.

След обиколката на зоологическата градина бяхме наистина притиснати от времето, защото ни чакаха 700км път до дома. Искахме да видим още и още, но за съжаление се задоволихме само с Кралският канадски монетен двор (Royal Canadian Mint). Кралският канадски монетен двор произвежда монети не само за Канада, но и за редица други страни, включително и САЩ. Всъщност тук са произведени над 55 милиарда монети. С интерес проследихме целия процес на копаене в наскоро реновираната туристическа зона. Интерактивните дисплеи показват как се произвеждат монетите от началото до края. Посетителите могат да се насладят на древната история на това как са започнали монетите и валутата. Ултрамодерната сграда с триъгълна форма също съдържа тропическа градина и фонтан. Препоръчвам ви да си направите резервация за 45-минутни обиколка предварително. Повече като цени и варианти ще намерите тук. Държах и истинско канадско златно кюлче. Отвън на паркинга има парк на знамената, където намерихме да се вее и нашият трибагреник.

Изморени се качихме на синьото ванче и газ към Америката. Интересно е че около 70 км преди и след границата няма нищо,буквално нищо. Нито отбивка, нито зона за почивка, само магистрала и голо поле. Пристигнахме на границата вече значително изморени и сгорещени и там ни посрещна приветлива усмихната леличка. Жената ни изгледа с огромно учудване – студенти с български паспорти, пресичат канадско-американската граница, с американски син леко ръждясал миниван. „Чия е колата?“ – попита лелята и ни изгледа над очилата. „Моя“ – веднага отговорих аз.-„Ето и документите“ Служителката ги поогледа обстойно, надникна в багажника и нас поогледа. Нямаше бърза работа, тъй като бяхме единствена кола и друга не се и задаваше. Може би другите желаещи да пресекат границата се бяха уплашили от юнската жега.

– Какво правихте в Уинипег?“ – полюбопитства граничарката.
– Бяхме на разходка, иначе работим в Минеаполис, Шакопи. Имахме почивни дни и решихме да се разходим.
– Хареса ли ви?
– О, да, определено.
– Ще ви очакваме отново. – жената ни подаде паспортите и документите и ние тръгнахме.

Последваха 600 км смях, музика, и пак смях. Накрая героично се вписахме на работа и за една 10 часова нощна смяна. Преживяването си струваше.
Извод: когато си млад не ти пука особено колко ще спиш и дали спиш изобщо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: