До връх Турбач

След 20 километровото ходене тази събота, чак днес се освестих и мога да разкажа.

Малко научни данни:
Връх Turbacz (Турбач) е най-високият връх на планината Горче, планинска верига, разположена в южен Малополски регион, Полша. Той е висок 1310 метра.
От върха можете да се насладите на красива панорамна гледка.

От вълнение станах три минути преди алармата ми. Отиваме да катерим – оле! Тръгнахме в ранни зори (8.30 часа) за полския град Nowy Targ или Кралски свободен град Нови Тарг. Намира се около на около 100 км от Краков в посока Словакия.
Тъй като до там няма магистрала, се наложи да минем през села и паланки. Задръстването беше ужас и места движението ставаше в една лента. Вкарах в употреба моят полско-английски и разбрах, че паркингът, които решихме да ползваме, е безплатен. В този миг Бай Ганя викна – Ура! Около 11.00 оставихме колата и се отправихме с карта в ръка към нашия маршрут. Решихме да вземем жълтата пътека. (Още не съм проверила какво означават цветовете на маркираните пътеки).

Първите два километра щях да умра. Въздух няма, очи тъмнеят, глава се люшка, устата проклина цяла Вселена. Такова беше и моето положение. Наклонът е голям и с малки стъпки се понесохме към върха.

Но след това пътеката беше доста приятна и изкачването ни премина в песни и смях. Поздравяваме се с другите планири; ядох диви малини, къпини и боровинки. Слънцето препичаше ярко. Спокойствие, тишина и природа. Срещнахме и един бръмбар, който бързаше нанякъде.

На върха ни чакаше уютно кръчме със студена бира и скара. Излишно е да казвам, че гледката бе повече от красива. Научих, че под grilled pork chop, поляците имат предвид паниран свински шницел, но каквото такова. Поръчахме го, ще го ядем.
След като платих и неразумните 5 лв за бутилка топла малка минерална вода, се сетих, че мога да си налея студена такава от чешмата в тоалетната. На опашката там, се заговорих с много свежа полска девойка, която говореше перфектен английски с американски акцент. Оказа се, че е там с компания + две деца и мъж. Заговорихме се за маршрути и какво може да се види из полските Балкани. Ние пък с гордост и споделихме на красивата ни родина и какво може да види там. Жената, чието име не разбрах, настояваше да се присъединим към тях и да ни покаже нагледно маршрути. За съжаление, нас път ни чака! Казахме по едно „Довидзеня“ и хайде надолу към колата.

На слизане решихме да хванем зелената пътека, въпреки че дойдохме по жълтата. Оказа, се че тя също толкова стръмна и камениста. Спряхме да вземем по нещо за пиене от планинския мини бар, където се запознах с невероятно Кане Корсо. Собственичката му се напъчи и гордо отбеляза: “ Мафия Сицилиано“. 😀

Когато с последни сили стигнахме до колата, беше вече тъмно. Колата ни беше останала самотна в горската тишина. Натоварихме се и обратно към Краков. Краката ме боляха, но си заслужаваше всяка една от 30 000 крачки, които направих през този ден. Нямам търпение да си организирам още походи за опознаване на полската природа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: