Посетих Русия… ама друг път

или когато тръгнеш за Русия, но се върнеш с руска кола.

Всички забавни истории са започнали случайно. Като например тази, която предстои да разкажа.

Предстоеше ми пътуване до полския град Гданск, който се намира на Балтийско море. Исках да посетя моя приятелка, която живее там от известно време. Купих си билети, планът беше направен. Адиос Краков – здравей Гданск.

Гданск, Полша

По време на престоя ми там си бяхме набелязали нова страна и нова дестинация – Калининград , Русия. Проверих, че от юли месец 2019 е лесно да се получи виза за Калининградска област и за Санкт Петербург, Русия. Процедурата е безплатна, а преразглеждането на документи отнема до 4 дни. Попълнихме, подадохме и чакахме.

Визата беше одобрена и за двете. Отиваме. Голяма радост. В уречения ден и час, бяхме на точното място и се качихме на автобуса за Калининград. Емоции и смях имаше през трите часа, докато стигнем границата. Носихме си и домашни сандвичи, няма да им ядем техните, я. И от тук започва забавното…

Минахме полската граница без никакъв проблем. Минахме 1 руски пункт и вълнението беше голямо. Бяхме планирали какво точно ще видим и как ще прекараме времето си там. Автобусът спря за проверка трети път. Бяхме помолени да слезем с багажа си и да влезем за паспортна проверка.

Подредихме се в две редици и всеки си чакаше реда. Когато аз бях наред, застанах пред тъмното стъкло, подадох паспорта си и зачаках. Винаги съм се смущавала при такива проверки. Този път беше още по странно, защото единственото, което виждах беше недоспалото ми отражение в черното стъкло.

Жената каза нещо на руски, а аз нищо не разбрах. При мен дойде граничен полицай, който държеше паспорта ми и ме помоли да отида с него. Отново стаичка, а аз седя отвън в недоумение. Моята приятелка, премина проверката и получи заветния червен печат, че е влязла в Русия. Аз реших, че е стандартна процедура. Все някой трябва да бъде проверен.

Митничарят излезна с документите ми и една единствена дума: „проблем“. Мислех си, че се шегува. При което, той ми показа документа, който бях попълнила и обясни че вместо презимето си, аз съм написала фамилията си. Това прави този документ за виза невалиден и аз ще трябва да се върна обратно. Започнах да оглеждам и да търся скрита камера. Не можех да повярвам.

Моята приятелка дойде и се опитахме да обясним, че е станала грешка при попълването и дали не може да мина въпреки това. Отказаха ни. Ами, да ви кажа честно, обзе ме много тъпо чувство.

Преведоха ни до друг пункт за влизане. Смущението и шока преминаха в смях и добро настроение. Ново приключение! Сега най- важният въпрос: Как ще се върнем обратно?

Митничарите стопираха господин на възрастта на нашите родители с уникално руско возило- жигула. Попитаха го на къде пътува и той отвърна Гдиня. Това беше нашият шанс. Човекът изглеждаше приветлив и се съгласи да ни откара.

Качвайки се в колата осъзнахме, че нарушаваме поне 3 от най- важните родителски закони – не говори с непознати, не се качвай в колата на непознати, не се доверявай на непознати. Но животът понякога е различен от теорията, която сме предъвквали хиляди пъти.

Сложихме начало на едно от най- интересните пътувания евър. Музиката беше на макс, газ на жигулата и усмивка на лицата. Господинът се оказа доста приветлив и разговорлив. Почти не усетихме кога отлетя времето и трябваше да си кажем довиждане с нашия спасител с белия ваз.

Неуспешното посещение на Русия се превърна в една невероятна история, която си спомняме с усмивка.

P.S. Деца не правете това!
P.S.Русия, ще се върна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: