За любовните катинари или поколението на заключената любов

Снимка на Пражки замък, заснет от Карлов Мост. Снимката е заснета по време на последното ми пътуване до Прага, Чехия

Живеем в много интересни времена. Считаме, че метален къс с инициали на него символизира вечна неугасваща любов. Добре дошли в 2019, където любов е равно на катинар.

Според българския тълковен речник думата катинар означава метално приспособение за заключване. Заключваме с катинар домовете си, за да не влязат крадци. Заключваме сейфове, врати, любовта си. Хилядолетие, в което любов е предмет, а не чувство. Можеш да я пипнеш, измериш, преброиш и заключиш. Заключваме и непослушните деца в килера, също символ на „любов“. Мащехата е държала и Рапунцел заключена в кулата, също от любов.

Говоря за нашумялата традиция по света, спазвана от милиони влюбени. „Да заключим любовта си с катинар“ е идея, която възкресява средновековен обичай. Той се е зародил в Централна Европа. Според него, когато младоженците влезнели в новия си дом, ги заключвали, а ключа изхвърляли. Може би в случай, че някой от двамата не реши да избяга.

Книгата на Фредерико Моча „Обичам те“ допринася да виждаме във всяка туристическа дестинация това „доказателство за вечна и неугасваща любов“. При последното ми пътуване до Прага се запитах: „Защо?!“ Гледах хилядите наредени пъстроцветни катинари по известния Карлов мост, някои с инициали и дати по тях, други най-обикновени. Опитах да се поставя на мястото на всеки един, спазил традицията.

Наречете ме сбъркана, но в съзнанието ми катинар прави асоциация на затвор. Заключваш нещо, защото се опитваш да го задържиш, да го затвориш. Заключваш предмет, за да го опазиш. Да не бъде взет от някой друг. Питам се: искам ли любов, която с лека ръка може да бъде взета?

Друг въпрос. Колко от тези заключени любови съществуват и днес, и колко са успели да избягат от ледената метална хватка на катинара? Ако съберем всички тези двойки на едно място, колко от тях ще са все още заедно? Колко от тях ще се познаят един друг? Колко ще си спомнят за жеста на заключването?
Заключвам те, защото те обичам. Колко извратено, не мислите ли?

Свързвам любовта с едно от най-силните чувства, което можем да изпитваме. Но не онази притежаваща любов, а свободната. В моя свят любов е равно на свобода. Свобода, която даваш на себе си и на човека, който си избрал за свой другар в живота, да се избирате отново и отново. Свобода да намирате себе си поотделно, но заедно да вървите напред.

Не е нужно да се стремим да задържим нещо на сила. Това само показва, че то никога не е било наше. Любовта не е притежание. Аз не те притежавам, както и ти мен. Ние сме гости в живота на другия и от самите нас зависи колко ще останем.

Не желая да бъда заключвана и нямам нужда да те заключвам… ако желаеш остани.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Start a Blog at WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: